За злото и страданието

Утре, 7 април, вторник от 18 ч Международно дружество „Елиас Канети” е домакин на поредната дискусия. Този път темата е „За злото и страданието в съвременното общество”. Участниците в дискусията ще се опитат да отговорят на въпроси, които си задаваме все по-често при вида на ежедневие, наситено с нарастваща агресия, безсмисленно и безпричинно насилие, невинни жертви и нечовешко страдание. Какви са причините за мъстта, за справедливостта, но и за противодействието на злото и смисъла на човешкото съществуване. Но първом като че ли трябва да се опитаме да разберем, що е зло? Е ли то просто отсъствие на добро или е негов активен антипод? Къде са неговите корени и защо страдаме при сблъсъка с него? Ръководител на дискусията е Мартин Иванов. Утрешната среща е част от редовните дискусии в рамките на проект за развитие на гражданското образование с финансовата подкрепа на германската фондация Реновабис.

Интервю във вестник Дневник и статия в 24 часа

Открийте разликите!

http://www.24chasa.bg/Default.asp?statid=94446&rubr=0&izd=1&fsize=&swidth=800&tr=1&im=12&id=23&iy=2008

http://www.dnevnik.bg/show/print.php?storyid=605230

На кого според вас трябва да се сложи билборд?!!!

Отговорът от Атина

"Не хвърляйте още сълзотворен газ, ние и без това плачем. Не сме "познатите непознати" (жаргон на гръцките медии, с който характеризират младежките групи, които причиняват хаос след почти всеки митинг в столицата, бел. ред.), не сме момчетата с маските, ние сме вашите деца. Искаме един по-добър свят. Помогнете ни. Имаме мечти - не ги убивайте. Имаме пориви - не ги спирайте. Спомнете си. Някога и вие бяхте млади. Сега преследвате парите, грижите се само за "витрината", дебелеете, забравяте. Очаквахме да ни подкрепите. Очаквахме да се заинтересувате, поне веднъж да ни накарате да се гордеем. Напразно. Живеете лъжливи животи, навели сте глави и чакате деня, в който ще умрете. Не фантазирате, не се влюбвате, не творите! Само купувате и продавате. Материални блага навсякъде. Любов никъде. Къде са родителите? Къде са творците? Защо не излязат навън да ни защитят? Убиват ни, помогнете ни..." (Цитат по dveri.bg)

Как да се противим на злото?

Търсят се пари за Дунав мост?!!! Що за абсурд? Какво въобще може да се коментира? Плаче ми се само в тази държава! Агресията, безкрупулността, безхаберието, ненавистта, алчността и завистта са навсякъде. Обществена тайна е, че големи суми от таксите на Дунав мост пълнят партийни каси, а една европейска граница между две европейски страни прилича на лунен пейзаж, минавайки по моста се чудиш дали няма да ти падне окачването, така жестоко разминаване има между отделните сегменти. Пак ще повторя, какво може въобще да се каже, нямаш думи, вцепенен си от наглостта и арогантността, която те обгражда. Убиха 20 годишен младеж пред дискотека, всеки ден по улиците убиват хора... Отново по най-светлите празници преживяваме трагедии, но като че ли на никой не му пука или само на някакви сливенски ученици, които направили подписка срещу убийството на своя съгражданин, а в Атина затова хвърлят камъни...Не, не призовавам към насилие, но така не може да продължава. Защо спим, защо сме като щраусове, които си заравят главите в пясъка? Не знам, просто не знам, какво да направим, така не може да продължава. Как да се противим на злото, то като че ли ни е обградило от всякъде и ни задушава....Нямам отговор, нямам, но се моля да не ни сполети нещо още по-грозно.

"Дерзайте: Аз победих света!"

Способни ли сме да прощаваме грешките на другите спрямо нас? Убеждавам се, че не. Мисля, че ако Иисус беше днес в България и попиташе, който от вас е безгрешен, пръв да хвърли камък по нея (блудницата от притчата хваната в прелюбодеяние), щеше да завали дъжд от камъни. Дотолкова сме заслепени от собствените си грешки, че за всички недоразумения, конфликти и сблъсъци виним само другите. Гредата в собствените си очи е станала толкова голяма, че май гледаме на света само през процепите й. Но с гордост заявяваме, че абсолютна истина няма, всичко е относително, зависещо от гледната точка и контекста. Това ни пречи във взаимоотношенията с другите, все повече държим на правата си, отстояваме ги с пълна сила, дори с цената на мира помежду ни и в резултат се обграждаме само с хора, които споделят нашите "истини", партизираме се, фракционираме се и се атомизираме. Законът е над всичко, правим абсолютно всичко възможно той да регулира тези разпадащи се взаимоотношения, вкарваме животът в рамка, защото сме неспособни да го живеем. Какво ни води това? Делегираме свободата си (и отговорността за действията си) на тези невидими законнически структури, даваме им сила да ни оправят живота, да го направят безпроблемен. Всичко да е лесно и удобно се е превърнало максима на живота. Движим се по течението и го наричаме свобода на избор, едните го правят в най-модерна яхта, други на собственоръчно сглобен сал, трети се давят (тях не ги гледаме, по-добре да са някъде по-надалеч, щото ни нарушават душевния мир), но малцина въобще поставят под въпрос "течението", а камо ли да изстрадат излизането от него. Иисус казва: "Дерзайте: Аз победих света!" В този либерален век сме толкова неспособни да живеем свободата си, да обичаме, както никога до сега преди. Нямаме сили да променим себе си, да простим и заобичаме. Какво друго ни остава освен да просим за милост. Господи Иисусе Христе, помилуй мене грешния!

Спойката все внос от чужбина, било то от изток или запад...

Утре вечер ще събирам приятели и познати, за да говорим за българската идентичност, тема, която по принцип доста разбунва духовете. Надявам се наистина да стане интересно и полемично. Защо въобще има нужда от обсъждане? Мисля си, че просто ние, българите обичаме да се лашкаме в две крайности. Едната бих охарактеризирал с Байганьовото "Булгар, булгар", сиреч едно замъглено и необосновано чувство за национална гордост, която отрича и принижава всичко чуждо, а за другата използвам Паисиевото "О, неразумни и юроде", обвиняващ своите съвременници за техния национален нихилизъм, който не е чужд и на нашата епоха. А какво остава помежду? Доста неясна и аморфна маса. Не успяваме да развием една ясна и точна представа за себе си, която да не служи на разни митове, а реално оценява нашите плюсове и минуси. И дано точно това да стане, да говорим за последните. Забелязъл съм по себе си, как липсата на конструктивно изработена и обществено приета представа за нас се отрази на моето отношение към страните, в които съм пребивавал . Първият ми престой в чужбина беше в Австрия. Резултатът беше абсолютно негативно отношение към всичко австрийско. Смятам, че това беше фазата на избиването на комплекси. Вярно всичко им е подредено, ама те, австрийците са пълна нула, нищо не могат да правят, да им изгори крушката вкъщи, викат някой майстор, за да им я смени. Дори да е така, истината понякога е малко по-друга. Някои австрийци могат просто да си го позволят, като през това време изкарват пари, от това което най-добре могат да правят. Не че съм ги залюбил, просто разбирам, че много неща, които съм смятал за тях и за нас са били плод на погрешната представа за самите нас, българите и в частност за самия мен. После пък в Германия изпаднах в друга крайност, да възвеличавам всичко германско. Вярно доста ме впечатлиха, но за жалост това беше пак резултат на непознаването на нашите черти. Сега пък ще излезе, че ний сме най-великите на света. Не, далеч ми е от ума, но страдаме определено от чуждопоклонство или пък от самолюбие. Голям плюс според мен, който притежаваме е нашето сбободолюбие и чувство за независимост, и как няма да ги имаме, след като сме били доста години под робство, не, че не се дъним де, като често ги обръщаме в анархия и аутаркизъм. Положителни качества според мен са и нашата доверчивост, отзивчивост и донякъде безкористност. За т.нар. прословуто българско трудолюбие бих казал, че е по-скоро инатесто блъскане. Да, на инат можем доста неща да постигнем. Не смятам, че сме някакви особени иноватори или рационализатори, май по-скоро си я караме в добре познатите коловози. Консервативността ни и страхът от новото, като че ли са ни вродени, но пък запали ли ни някой, убеди ли ни, па особено го видим да работи у комшията, нямаме прегради, ще изорем и прекопаем, за да го имаме, пък даже и по-добро от неговото. Ама там ни е и проблемът, често светогледът ни стига до дувара на комшията. Е, сега дувари няма, границите са отворени, па току виж сме надскочили себе си. Малко ме съмнява, щото колективните спортове не ги владеем, а за този свят навън пълен с конкуренция, май само тъй се оцелява. Както казва един мой приятел, българите като единици сме добре, добър материал, добри тухли единички, ама нещо хоросанът ни липсва. Спойката все внос от чужбина, било то от изток или запад.