петък, 12 декември 2008 г.

Отговорът от Атина

"Не хвърляйте още сълзотворен газ, ние и без това плачем. Не сме "познатите непознати" (жаргон на гръцките медии, с който характеризират младежките групи, които причиняват хаос след почти всеки митинг в столицата, бел. ред.), не сме момчетата с маските, ние сме вашите деца. Искаме един по-добър свят. Помогнете ни. Имаме мечти - не ги убивайте. Имаме пориви - не ги спирайте. Спомнете си. Някога и вие бяхте млади. Сега преследвате парите, грижите се само за "витрината", дебелеете, забравяте. Очаквахме да ни подкрепите. Очаквахме да се заинтересувате, поне веднъж да ни накарате да се гордеем. Напразно. Живеете лъжливи животи, навели сте глави и чакате деня, в който ще умрете. Не фантазирате, не се влюбвате, не творите! Само купувате и продавате. Материални блага навсякъде. Любов никъде. Къде са родителите? Къде са творците? Защо не излязат навън да ни защитят? Убиват ни, помогнете ни..." (Цитат по dveri.bg)

сряда, 10 декември 2008 г.

Как да се противим на злото?

Търсят се пари за Дунав мост?!!! Що за абсурд? Какво въобще може да се коментира? Плаче ми се само в тази държава! Агресията, безкрупулността, безхаберието, ненавистта, алчността и завистта са навсякъде. Обществена тайна е, че големи суми от таксите на Дунав мост пълнят партийни каси, а една европейска граница между две европейски страни прилича на лунен пейзаж, минавайки по моста се чудиш дали няма да ти падне окачването, така жестоко разминаване има между отделните сегменти. Пак ще повторя, какво може въобще да се каже, нямаш думи, вцепенен си от наглостта и арогантността, която те обгражда. Убиха 20 годишен младеж пред дискотека, всеки ден по улиците убиват хора... Отново по най-светлите празници преживяваме трагедии, но като че ли на никой не му пука или само на някакви сливенски ученици, които направили подписка срещу убийството на своя съгражданин, а в Атина затова хвърлят камъни...Не, не призовавам към насилие, но така не може да продължава. Защо спим, защо сме като щраусове, които си заравят главите в пясъка? Не знам, просто не знам, какво да направим, така не може да продължава. Как да се противим на злото, то като че ли ни е обградило от всякъде и ни задушава....Нямам отговор, нямам, но се моля да не ни сполети нещо още по-грозно.