сряда, 22 юли 2009 г.

„Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят наедно!”




„Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят наедно!”
Храмов празник на манастира „Св. Марина”, с. Сяново

„Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят наедно!” (Пс. 132:1)
За този стих от псалмопевеца си спомнях, докато заедно с моите братя и сестри в Господа Му пеехме с „едно сърце и една душа“ (Деян. 4:32) на 17 юли, празника на Света Марина в едноименния манастир наблизо до село Сяново, Тутраканска духовна околия. За мен това беше първо посещение на тази духовна обител, закътана като оазис между плодородните добруджански ниви. За аязмото там се носят легенди, а и самото й възникване е обвито с тайни, и все пак бях изненадан, колко многобройни бяха поклонниците, решили да й отдадат почит в този горещ юлски ден. Храмът в двора на манастира, всъщност навес с половинметрови стени, може би най-чудната постройка, коята съм виждал, позволяваше да служим Литургия, като че ли сме на открито. Хората се стичаха, изпълниха и като свърши мястото в него, го обградиха отвсякъде, същински кораб сред развълнувано море. Песните, възгласите и словата ехтяха навред и се връщаха обратно, носени от появяващия се, като че отнейде прохладен юлски ветрец. Времето бе спряло, покой и същевременно радостна глъч изпълваха събралия се народ, когато о. Стефан говори за Божията любов към грешницата, отхвърлена от всички човеци. Колко дивно е всичко това! От нас се иска само да Му поискаме прошка, да засвидетелстваме нашата любов! И наистина денят бе благословен, пълен с радост и веселие, не само със слова, а и с „Хлябът и Виното, което весели сърцето на човека“ (Пс. 103:15) А Кой е Този, който ни каза: „вземете яжте това е Моето тяло,....пийте,...защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове." (Мат. 26:26-28) Той е с нас до свършека на света!

Автор: Мартин Иванов

четвъртък, 2 юли 2009 г.

Касаровото кесарю, Божието Богу - за секуларизма и религията

Нима Господ Иисус Христос стана Юдейски Цар, въпреки, че Го разпнаха като такъв? Неговото царство не бе от тоя свят, но ние сме в този свят, в който има и кесари и господари. Той също беше в този свят и не оспори с нищо властта на кесаря, макар да се опитаха да Го съблъзнят. Защо? Защото знаеше, че всяко нещо в света е временно, че дори и господарят е роб, роб на греха, страха и смъртта. За себе си ли беше дошъл или за нас? За нас, за да ни освободи, да ни направи истински свободни, щото наште измерения за свобода,щастие и смисъл в живота също са повредени от нашата човешка същност, за да изправи точно тази повредена човешка същност. Различаваме ли се с нещо след 2000 години, нима ги няма лъжата, лицемерието, пошлостта, по ли сме цивилизовани, с повече технологии може би, по-способни масово да информираме, но и да убиваме...В Христа няма роб и господар, няма юдеин, грък, мъж, жена...в света и за жалост в Църквата Му понеже и тя е в света не е така...тогава какво правим? Оставаме, слушаме словото Му, ставаме в Него една плът и една кръв, предвкусваме Божието царство, но ни боли за това, що е наоколо, искаме да го променим, борим се срещу тези, които поробват "най-малките", които ги прелъстяват, говорят им лъжи...Религията, Църквата били частно дело, нямало значение на кой бог се молиш, прави го без да пречиш на другите, всеки си има своята истина, всичко е относително, но важното е да сме положителни, да си градим нашето си щастие, пък другото, което има да идва, да идва...ето това е новият дух на времето, с различните му лица и подмяни, наречи го секуларизация, ню ейдж или каквото и да е друго. Изтикването на Църквата в ъгъла на обществото има пагубни последици за това общество, за самата Църква е без значение, тя е свикнала да живее във всякакви времена, но за хората вътре в нея, това има значение, защото страданието и злото в такъв един свят вземат надмощие и се увеличават, защото, който е в Христа има любов, има сърце за другите. Какво струват всичките ни светски закони, ако духът на закона е подменен, ако моралът е в упадък, ако никой не е готов да жертва личното си време, щастие, напредък заради другите? Ще ни спаси ли демокрацията? Ами ние и нея я подменихме, направихме я параван, фасада? Нима само чрез баланса на властта, изравняването на интересите и чрез повече представителство ще постигнем рай на земята? Най-много да отнемем свободата на човека, творческия му дух, вярата в доброто, да го превърнем в суха и скучна машина изпълняваща правила, спазваща задължения, с отредените й в закона права, всичко по часовник, всичко от до и така до края, когато ще се запиташ за смисъла, защо и за какво живях? Да махнем Бога от света, а това е секуларизацията, да Го трансцедираме, да Го изстреляме нанякъде с ракета, няма да доведе до по-малко войни на планетата, а ще ни разруши, ще обезмисли самото ни съществуване, защото какво ползва човек, ако спечели целия свят, а загуби себе си. В този живот търсим себе си, търсим истината за себе си, търсейки Бога, разбираме какви сме, стоейки лице в лице пред Него, надяваме се смъртта да не е краят. В този свят сме длъжни да свидетелстваме за истината, да изповядваме Него, Сина на живия Бог, защото Той ни обича, защото Той търпеливо ни чака да се завърнем...Защо обаче светът не Го обича, защо не Го иска, защото е издъгнал на пиедестал себе си, защото парадира със себе си, със своите успехи, със своя напредък, с еволюцията си, с технологиите си, с революционните си открития, с разкриването на тайните Му, защото е лъжец и баща на лъжата, защото счита себе си за бог, защото смята себе си за самодостатъчен, тъй е било и тъй ще бъде, но той иска нещо повече, иска да му вярваме, иска да го боготворим. Днес ще е в главата на кесаря, утре на баща ти, на любимия...и затуй е казано, че не се борим срещу плът и кръв, и затуй е казано, обичай врага си, защото иначе той винаги ще ни противопоставя, ще ни хвърля един към друг, и не заради Бог има войни, а затуй щото любовта ни не стига да простим, затуй щото бързаме да се гневим, да дигнем ръка, да сме по-прави, да имаме повече, да сме над...и ако не можем да се смирим, тъй ще продължаваме да сме роби на този лъжец. А за кесаря ще се молим на Бог и за тези дето Го не щат, та да бъдем един ден, дай Боже, един народ...