Как един средностатистически българин възприема Църквата?

Има нещо сбъркано в начина, по който средностатистическия българин, самоопределящ се като православен, според последното европейско изследване на ценностите (2008) това са все пак 58,6% от населението на страната, възприема Църквата. Ще дам трите основни типа образи на това възприятие и основните насоките, по които да се работи за ограмотяването на православните българи. В случая изхождам от предпоставката, че до голяма степен грешките във възприятието и неграмотността на българина спрямо Църквата се дължат на сбъркания образователен подход, който се практикува. Надеждата ми, че нещо може да се промени се дължи основно на големия кредит на доверие, който съществува сред населението, а именно, че Църквата се нарежда на трето място (след образователната система и Европейския съюз) по този показател. На това място няма да навлизам в полемиката за ролята и мястото на вероучението или религиозното образование в образователната система, тъй като ще се концентрирам върху образователната дейност (формална и неформална), която Църквата сама извършва, т.е. изхождам от една по-широка представа, за това що е образование. Ще дам малък пример: Влиза човек в храма и пита свещопродавачката "Какво трябва да нося за кръщенето?" отговор: "Две кърпи, сапун и бутилка олио."

Първи образ: Църквата като институция за извършване на ритуали (лично ползване):
а) за здраве (кръщенета, курбани, молебени)
б) на сватба (венчавка)
в) на погребение (опело, панихида)

Втори образ: Църквата като традиционна национална(тип музейна) институция (обществено ползване):
а)при честване на празници и официални събития (Великден, Цветница, националните празници, клетвата в Парламента, освещаване на паметници, офиси и т.н.)
б)в учебниците по история (съхранителка на нацията)
в)като туристическа атракция или дестинация (икони, мощи, манастири)

Трети образ: Църквата като чудодейна институция при нещастия (лично и обществено ползване)
а)палене на най-големите свещи на определени дни и места (по указание от веща врачка)
б)посещения на лековити чудодейни места (Кръстова гора, аязма и т.н.) (на принципа една жена ми каза)
в)изнасяне на чудотворни икони и мощи на показ (национални турнета с широко медийно отразяване)

Нямам претенция за изчерпателност, но смятам, че тези образи преобладават във възприятието на средностатистическия българин, което показва вупиющата нужда от образование и работа с хората, която да започне от момента, в който пристъпват храма и ги съпровожда цял живот. Що се отнася до тези образи, смятам, че не всичко в тях трябва да се отрича, но да се постави под друг акцент: Евхаристийното събрание.

Насоките, по които трябва да се работи:
1. Бога като троична Личност: Отец, Син и Свети Дух (а не някаква сила, енергия и пр.)
2. Църквата като евхаристийно събрание за нов и вечен живот (а не като горепосочените институции)
2. Храмът като място за молитвена среща с живия Бог (а не като място за извършване на религиозни услуги срешу заплащане)
3. Литургията - център на новия живот в Христа (акцентиране върху Литургията, но участие в живота на Църквата не само един път седмично в неделя)
4. Църквата като обществено дело и мисия (не частно, лично дело в свободното време)
5. Църквата като лечителка на греха (разните болести, страсти и пороци)
6. Дяконията - службата на Църквата в света към бедните, болните, сакатите

В заключение ще се върна към гореспоменатото изследване. Според данните от него, 49,4% са на мнение, че Църквата не дава достатъчен отговор на моралните проблеми и потребности на човека, 35,1% на духовните му потребности и още по-фрапантно 62,9% са на мнение, че не дава отговор на проблемите в семейството (сик! Първото чудо, което Иисус извърши бе в Кана Галилейска, където благослови брака между мъжа и жената и семейството!) и 72,1% - на съвременните обществени проблеми.