сряда, 22 юли 2009 г.

„Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят наедно!”




„Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят наедно!”
Храмов празник на манастира „Св. Марина”, с. Сяново

„Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят наедно!” (Пс. 132:1)
За този стих от псалмопевеца си спомнях, докато заедно с моите братя и сестри в Господа Му пеехме с „едно сърце и една душа“ (Деян. 4:32) на 17 юли, празника на Света Марина в едноименния манастир наблизо до село Сяново, Тутраканска духовна околия. За мен това беше първо посещение на тази духовна обител, закътана като оазис между плодородните добруджански ниви. За аязмото там се носят легенди, а и самото й възникване е обвито с тайни, и все пак бях изненадан, колко многобройни бяха поклонниците, решили да й отдадат почит в този горещ юлски ден. Храмът в двора на манастира, всъщност навес с половинметрови стени, може би най-чудната постройка, коята съм виждал, позволяваше да служим Литургия, като че ли сме на открито. Хората се стичаха, изпълниха и като свърши мястото в него, го обградиха отвсякъде, същински кораб сред развълнувано море. Песните, възгласите и словата ехтяха навред и се връщаха обратно, носени от появяващия се, като че отнейде прохладен юлски ветрец. Времето бе спряло, покой и същевременно радостна глъч изпълваха събралия се народ, когато о. Стефан говори за Божията любов към грешницата, отхвърлена от всички човеци. Колко дивно е всичко това! От нас се иска само да Му поискаме прошка, да засвидетелстваме нашата любов! И наистина денят бе благословен, пълен с радост и веселие, не само със слова, а и с „Хлябът и Виното, което весели сърцето на човека“ (Пс. 103:15) А Кой е Този, който ни каза: „вземете яжте това е Моето тяло,....пийте,...защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове." (Мат. 26:26-28) Той е с нас до свършека на света!

Автор: Мартин Иванов

Няма коментари: