Размишления върху 22 псалом от Венелин ПОПОВ

Размишления върху 22 псалом
Венелин ПОПОВ

„Господ е Пастир мой”- това възкликва цар и пророк Давид, това е изповедта на неговото сърце, това е и отговорът на всяко човешко сърце, откликнало на Божия призив, докоснато от потоците на Живата вода, вкусило от Небесния хляб, облечено в кръщелната одежда, дочуло думите – „ Оправдан си, просветен си, осветен си, умит си.” Това сърце, завърнало се вкъщи, съгрято от Бащина прегръдка ще добави: „от нищо не ще се нуждая”. Човешкото сърце, докоснато от Бога, почуствало се част от стадото Господне, дочуло гласа на своя Пастир как вика го, подканва го с думите: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя” , „Аз съм добрият Пастир: добрият Пастир полага душата си за овцете” и после: „Аз съм вратата на овцете: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери”.
Това сърце, почуствало се сигурно със своя Пастир, потегля подир Него, защото знае, че: „Той ме настанява на злачни пасбища и ме води на тихи води, подкрепя душата ми, насочва ме в пътя на правдата заради Своето име”. То, съцето, повярвало на думите от стари времена, изречени от божия пророк Исайя: „не бой се, защото Аз те изкупих, нарекох те по името ти; ти си Мой. През води ли ще минеш, Аз съм с теб; през реки ли – те няма да те потопят; тръгнеш ли през огън, няма да се изгориш и пламъкът не ще те опърли”. И после чуло сред събранието да се говори, че Пастирят не ще остави ни една овца от Неговото стадо да се изгуби, но тръгва да я търси и като я нямери, радва се, и тя, зарадвана, възкликва: „ Да тръгна и по долината на мрачната сянка, няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мен”. Сърцето усеща, че „долината на смъртната сянка” за него е настоящият свят, свят, който лежи в нозете на греха, изкушенията и страстите, но то помни думите на своя Пастир: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света”.
И когато го нападне страх или изкушение повдига глава и поглежда своя Пастир, облечен в светла дреха и носещ Своята палица, усмихва се и каза Му: „ Твоят жезъл и Твоята палица ме успокояват” , защото знае, че Пастирът би изгонил със Своята тояга всеки вълк, дръзнал да се доближи до стадото, но държи враговете ми на разстояние, за да гледат как приготвя ми трапеза, та сърцето вкусвайки я и укрепвайки се с нея, да може някога да тръгне срещу моите оскърбители. При това и тайнствена трапеза – плътта на Господа, която прави сърцето силно против страстите и демоните. И тъй това сърце е запленено от грижата на своя Бог и моли Го и казва: „ Благостта и милостта Ти да ме придружават през всички дни на моя живот, и аз ще пребъдвам в дома Господен много дни”