сряда, 1 август 2012 г.

Култанонимус


„По-страшен от спина, по-опасен от рака - сега за сега си остава простака.”
Радой Ралин

Простащината съчетана със злоба все още е най-взривоопасната смес по-силна от всякаква бомба, а нейните жертви никога не влизат в централните новинарски емисии, макар че поразяващата й мощ надхвърля далеч тази на всяко едно конвенционално оръжие. Другата нейна способност е да заразява и наистина тя се разпространява подобно на епидемия на птичи грип или луда крава, но е далеч по-устойчива от тях, а и за нея все още няма открито лекарство.
Ще кръстя тази смесица от простащина и злоба „злобащина” и ще се опитам да опиша нейните основни характерни черти?

Основното при „злобащината” е нежеланието да се учи, тя изпитва някаква непоносимост, та чак до погнуса от знанието, но то е някак си скрито. Злобащината умее много добре да се покрива и мимикрира. Тя ще ти каже: „Оо, аз обичам да зная, кажи ми, искам да науча нещо ново”. Злобащината наистина решава да научи нещо, за да не е съвсем боса, но как учи тя. Ако може някой да й го смели, да й го обясни така по-простичко като за нея. Злобащината после го назубря като канон, насън да я пипнеш и ще ти го изрецитира, тя освен това е подготвена с пищови, когато не й е останало време да си назубри. Винаги може да изстреля някакви факти, за да демонстрира познание по дадената тема, а пък нещо не знае, тя умело знае да насочи темата като кораб в познати води. Злобащината винаги говори за едно и също, винаги с претенцията за голяма компетентност, винаги с голямо самомнение, самочувствие и увереност. Въобще злобащината смята себе си за последна инстация, за върха на сладоледа, за последната дума.
Злобащината не обича детайла, не обича въпросите, тя озлобява, когато някой поставя въпроси, когато някой не е съгласен с нея, когато някой вкарва нюанси, когато представя нещата извън черно-белите краски. Тогава злобащината си показва рогата, досега тя е била по-скоро „простаба”, сега вече става наистина „злобащина”. Тя почва да фучи, да крещи, да обвинява, да напада... Някой се е осмелил да я постави под въпрос, да я изобличи. Този човек става смъртен враг, някой, който трябва да бъде унищожен, заличен от лицето на земята. Ако директната атака по някаква причина не успее, то тогава тя навлиза в своята стихия, развихря се до последна степен, а именно в способността й да интригантства, тук заразителната й сила наистина е голяма. Тя е много умела, много изкусителна, успява да обвини опонента си в най-смъртните грехове на земята, да го омаскари и очерни, та и той самият да почне да се пита, а може би има нещо вярно.
Злобащината не се спира пред нищо, не проявява грам милост, тя иска само едно - да съди, да поставя на ешафода и да сече глави, да падат всички глави по-умни от нейната, а който се осмели да протестира му се търси цаката, къде да бъде хванат, как да му се затвори устата и веднъж завинаги да замълчи. Злобащината обича да държи хората в подчинение, не само умните, а всички, има ли човек – има й проблем, това е основна нейна максима, т.е. човекът трябва да е като псето, държано на къса верижка, никога не се знае, дали няма да тръгне да те хапе, а злобащината мрази да бъде хапана, но най мрази да бъде иронизирана, защото е проста и често не разбира, че нещо е казано срещу нея. За тази цел тя си купува глашатаи, обгражда се с пиари и най-вече гледа да храни тези, които биха могли да я осмеят. Цяла сган от придворни писачи вървят и тръбят, колко е умна, колко е компетентна, колко разбира от всичко и най вече злобащината обича да показва, колко много неща прави, понеже не обича да мисли, злобащината обича да действа. Днес ще изкопае дупка и утре ще я зарови, важното е писачите да напишат, че това е най-хубавата дупка, която някога, някой е изкопавал, а на другия ден – какво добро дело е свършено за цялото човечество със заравянето на тази дупка, какъв голям световен проблем е решен. Най-често злобащината обича всичко това да се случва така про форма, на хартия, все пак много енергия би се отделила, ако всичко това трябва да се върши наистина. Така, че тук отново на помощ идват писачите, които описват, какво е свършено, та дупката може да е голяма, колкото половин България, а пък с нейното заравяне да са решени проблемите на почти всички български домакинства.
Злобащината с голямо удоволствие обича да се представя като благодетелка на нацията, като човеколюбива и милосърдна, като тази, която ни оправя проблемите, която ни оправя живота. Ооо, и как го оправя! Жалко, че в българския език тя е в женски род, да много от чертите й са подобаващо женски, но тя много обича мъжките атрибути, обича да поставя на място, да има власт, да бъде слушана. Злобащината казано накратко обича послушанието, за нея това е висша добродетел. Любимата й поговорка е „покорна главичка, сабя не я сече” Тя самата знае, колко лошо е да ти бъде отсечена тъпата глава и винаги се навежда, когато срещне някой по-силен от нея, но обикновено тя е дружка със силните, а и често тя е силната, така че в нашия случай няма никаква опасност нещо лошо да й се случи. Не дай си, Боже някой да реши да я изкорени. Това е нейния най-голям страх, най-големия й комплекс, да се появи някой отвън и да каже, от утре всичката злобащина да бъде премахната, тя пречи на развитието на обществото. Това я кара сън да не спи, да усвоява нови форми за прикритие, да учи думички, които се ползват по света, за да изглежда умна, да приема всичко, каквото се иска от нея, без никакво съпротивление, щом й го искат, значи те хората знаят, тя – злобащината е голяма комплексарка по отношение на външните, чуждите, те я плашат, но й на тях им намира цаката, само за това мисли, как да ги омотае, как да ги обвърже, а пък ако не стане, има си и други начини, я ще се скрие или окопае някъде, я ще намери някой от нейните жертви, публично ще го изобличи, ще му прикачи всички свои грехове и ще го разпне.
Злобащината да не мислите, че ходи само по върховете на властта, о не, тя обича низините, най-обича да си взема, някой от там, някой или някоя амбициозна, някоя, която иска да властва, да я омае, да й шепти колко е велика, колко е добра и да я изстрелва нагоре, а по пътя – да падат глави, да се лее кръв, да се мачка…Злобащината е агресивна, злобащината обича да стъпква слабите, да ги унижава, да им показва, колко са зле, дори колко са невежи. Представете си: Кралицата на невежеството си умира от факта да обвини някого в невежество, публично да го оплюе, да го омаскари, да го изкара проводник на тъмни сили, на долни страсти, на некомпетентност, на въпиющо незнание и най вече ретроградност, на ортодоксия, о нейно величество Злобащината мрази всякаква традиция, всякаква православност и парадоксално най обича да се прави на такава, дори се окопава там и достолепно говори за мъдростта на дедите, а от друга страна  я виждаме прескочила на другата страна – най-модерната, най-прогресивната, носителка на промяната, на новото…Злобащината обича новото, тя умело подготвя средата, канонада от думи се изсипва срещу нещо, което е полезно и хората от години, а и столетия правят, защото опитът го е доказал, „здравият разум” погледнато от перспективата на времето винаги надделява и злобащината знае това много добре, та тя впряга всичкия свой инструментариум и срива това, умело представяйки на хората най-новите достижения на науката, най-последния вик на модата, най-новия опит на Запада, това последното особено го обича, винаги и е най кеф да го яхва, оо как обича да е представителка на Запада, всички врати тогава са отворени за нея, всякакви нейни щуротии може да прокара, ама това се прави и на Запад, вие, мръсни, жалки, долни българчета, вие инатести и злобни същества, вие мразите прогреса, не искате да живеете добре, искате да сте си във вашите кочинки, отричате светлото бъдеще, тъй кълне тя и устатата й се пенят, харесва й, харесва й очите й да блестят, адреналинът да изпълва тялото й. Злобащината обича да емоционализира, вижда как нейната емоция заразява, опиянява, храс, храс, всичко е на пух и прах, теренът е готов, разчистено е, тя се настанява, огражда се с придворните и обявява: възстановихме една одколешна и добра традиция, аплодисменти! Искри излизат от нейните очи, ще падат тук доста умни глави…колко е проста, те просто си тръгват, видяли са делеч преди това, какво ги чака..Госпожа Злобащина царува, докога ли? Докато не я ометат собствените й деца и заменят с нещо още по-лошо: терорът на талибанщината…

Няма коментари: