Куцото пише...

Включвам се и аз значи в блогското войнство и почвам да сипя мъдрости в мрежата, ама за да не се превъзнасям с това, което пиша кръстих блога си куцото слово. Много пъти съм се убеждавал, че след известно време нещата, които съм твърдял и смятал за правилни са може би крайни и едностранчиви, е не, че не ми се е случвало да се "потупам по рамото", като се върна към някой стар мой текст. Днес всъщност ми беше доста трудно с боравенето с писаното слово, три-четири изречения ги въртях и суках. Ани, жена ми ми казва всеки път, трябва да пишеш, май силата ми е по на маса, отколкото с лист или по-точно казанo с клавиатура в ръка . Мисля, че като за първи постинг стига. Да видим колко време ще я устискаме, то монолозите са скучна работа, освен ако не ти се говори (пише) толкова много, че на всички останали им е писнало да те слушат (четат). Е, тук поне не караш никого насила...Айде!