неделя, 23 ноември 2008 г.

"Дерзайте: Аз победих света!"

Способни ли сме да прощаваме грешките на другите спрямо нас? Убеждавам се, че не. Мисля, че ако Иисус беше днес в България и попиташе, който от вас е безгрешен, пръв да хвърли камък по нея (блудницата от притчата хваната в прелюбодеяние), щеше да завали дъжд от камъни. Дотолкова сме заслепени от собствените си грешки, че за всички недоразумения, конфликти и сблъсъци виним само другите. Гредата в собствените си очи е станала толкова голяма, че май гледаме на света само през процепите й. Но с гордост заявяваме, че абсолютна истина няма, всичко е относително, зависещо от гледната точка и контекста. Това ни пречи във взаимоотношенията с другите, все повече държим на правата си, отстояваме ги с пълна сила, дори с цената на мира помежду ни и в резултат се обграждаме само с хора, които споделят нашите "истини", партизираме се, фракционираме се и се атомизираме. Законът е над всичко, правим абсолютно всичко възможно той да регулира тези разпадащи се взаимоотношения, вкарваме животът в рамка, защото сме неспособни да го живеем. Какво ни води това? Делегираме свободата си (и отговорността за действията си) на тези невидими законнически структури, даваме им сила да ни оправят живота, да го направят безпроблемен. Всичко да е лесно и удобно се е превърнало максима на живота. Движим се по течението и го наричаме свобода на избор, едните го правят в най-модерна яхта, други на собственоръчно сглобен сал, трети се давят (тях не ги гледаме, по-добре да са някъде по-надалеч, щото ни нарушават душевния мир), но малцина въобще поставят под въпрос "течението", а камо ли да изстрадат излизането от него. Иисус казва: "Дерзайте: Аз победих света!" В този либерален век сме толкова неспособни да живеем свободата си, да обичаме, както никога до сега преди. Нямаме сили да променим себе си, да простим и заобичаме. Какво друго ни остава освен да просим за милост. Господи Иисусе Христе, помилуй мене грешния!

Няма коментари: