Спойката все внос от чужбина, било то от изток или запад...

Утре вечер ще събирам приятели и познати, за да говорим за българската идентичност, тема, която по принцип доста разбунва духовете. Надявам се наистина да стане интересно и полемично. Защо въобще има нужда от обсъждане? Мисля си, че просто ние, българите обичаме да се лашкаме в две крайности. Едната бих охарактеризирал с Байганьовото "Булгар, булгар", сиреч едно замъглено и необосновано чувство за национална гордост, която отрича и принижава всичко чуждо, а за другата използвам Паисиевото "О, неразумни и юроде", обвиняващ своите съвременници за техния национален нихилизъм, който не е чужд и на нашата епоха. А какво остава помежду? Доста неясна и аморфна маса. Не успяваме да развием една ясна и точна представа за себе си, която да не служи на разни митове, а реално оценява нашите плюсове и минуси. И дано точно това да стане, да говорим за последните. Забелязъл съм по себе си, как липсата на конструктивно изработена и обществено приета представа за нас се отрази на моето отношение към страните, в които съм пребивавал . Първият ми престой в чужбина беше в Австрия. Резултатът беше абсолютно негативно отношение към всичко австрийско. Смятам, че това беше фазата на избиването на комплекси. Вярно всичко им е подредено, ама те, австрийците са пълна нула, нищо не могат да правят, да им изгори крушката вкъщи, викат някой майстор, за да им я смени. Дори да е така, истината понякога е малко по-друга. Някои австрийци могат просто да си го позволят, като през това време изкарват пари, от това което най-добре могат да правят. Не че съм ги залюбил, просто разбирам, че много неща, които съм смятал за тях и за нас са били плод на погрешната представа за самите нас, българите и в частност за самия мен. После пък в Германия изпаднах в друга крайност, да възвеличавам всичко германско. Вярно доста ме впечатлиха, но за жалост това беше пак резултат на непознаването на нашите черти. Сега пък ще излезе, че ний сме най-великите на света. Не, далеч ми е от ума, но страдаме определено от чуждопоклонство или пък от самолюбие. Голям плюс според мен, който притежаваме е нашето сбободолюбие и чувство за независимост, и как няма да ги имаме, след като сме били доста години под робство, не, че не се дъним де, като често ги обръщаме в анархия и аутаркизъм. Положителни качества според мен са и нашата доверчивост, отзивчивост и донякъде безкористност. За т.нар. прословуто българско трудолюбие бих казал, че е по-скоро инатесто блъскане. Да, на инат можем доста неща да постигнем. Не смятам, че сме някакви особени иноватори или рационализатори, май по-скоро си я караме в добре познатите коловози. Консервативността ни и страхът от новото, като че ли са ни вродени, но пък запали ли ни някой, убеди ли ни, па особено го видим да работи у комшията, нямаме прегради, ще изорем и прекопаем, за да го имаме, пък даже и по-добро от неговото. Ама там ни е и проблемът, често светогледът ни стига до дувара на комшията. Е, сега дувари няма, границите са отворени, па току виж сме надскочили себе си. Малко ме съмнява, щото колективните спортове не ги владеем, а за този свят навън пълен с конкуренция, май само тъй се оцелява. Както казва един мой приятел, българите като единици сме добре, добър материал, добри тухли единички, ама нещо хоросанът ни липсва. Спойката все внос от чужбина, било то от изток или запад.